Жената се рзсмяла и му отговорила.
Такъв елексир никога неможе да бъде създаден, защото ключът към вечната младост и здраве е в съвсем друга посока.Всяко една наша мисъл, действие и състояние на духа опрделят нашата възраст и здраве.
Вие вярвате ли сам ,че можете да създете такъв елексир.Вие можете да го създадете и той да е успешен само ако вярвате. Ако изпълнявате това което ще ви разкажа сега ще успеете.
Не мислете за пари и богатство ако вие обичате хората и им отдадете вниманието си изобилието само ще дойде при вас.
Кажете на вашите пациенти да мислят и да благодарят за всеки ден, че те са посрешнали изгрева и са вдишали свежия въздух на новия ден.
Да се радват на всяка своя крачка, дума и среща с приятел.
Да се вслушат в звуците на деня и да оценят тяхната красота.
Да виждат изобилието и да благодарят за всеки залък, глътка и заобикаляща ги красота.
Никога да не казват и да не мислят за болест,болка и старост.
Винаги да вярват че болеста ще си отиде и болката ще отшуми и че старостта е зрялост,мъдрост,знание и опит.
Вие сам трябва да повярвате в това докторе, казала жената , да го чувствате и да следвате съвета ми всеки ден,и тогава научете пациентите си на същото.
Може би това е духовната рецепта за вашия елексир .
Докторът слушал много внимателно съветите на жената и си мислел колко лесно било и поискал да и благодари но в един миг жената се изгубила като невидима вълшебница.
Доктора следвал съветите на жената и всяка сутрин минавал през парка на път за своята клиника. Там той отправял своята благодарност към нея и към новия ден и страно изведнъж той видял колко е красиво наоколо, зарадвал се на песента на птиците, усмихнал се и поздравил всеки един човек по пътя си. Правел това всеки ден ,и се почуствал по щастлив ,радостен и пълен с енергия и желание да твори и създва и да дарява здраве ,внимание, любов.
Забравил да мисли за староста и годините и осъзнал , че най-после е открил рецептата за елексира на младоста. То било много простичко,нужно е само да се радваш ,да обичаш и да благодариш.